Ние също имаме „люде“, „многолюден.“
В БЮРМакедонския редит като го публикуваха това, писаха че е от „орда“ понеже нали сме монголо-татари.
HucHuc on
Сложи и немското Leute направо…
Pavetnikotroshach on
А при нас е „луди“, демек пак „хора“! 😅
Stealthfighter21 on
И?
Babajji on
Тоя съб трябва да се прекръсти на Арменския Поп.
Desolate_One666 on
Хора идва от Хор. Оттам и думата хоро, хора и т.н…
nidorancxo on
Не ви ли вбесява, че хор не е единствено число на хора?
AmpovHater on
Еми ние сме най-близо до гърците от всички славяни. Още по-важна дума – „скара“ – също е от гръцки.
SvTeufelsberg on
чакай да си го преместя от левия в десния крачол
konservata on
Мисля, че думата „люде“ и сходните такива са от старогермански произход. И до днес на немски същата дума е „льойте“.
Интересно е, че на македонски, думата „луге“ е от среден род, не е множествено число, както на другите езици.
Lipa2014 on
Българският е много богат, с по няколко думи за едно и също нещо, вероятно език майка, затова ние разбираме останалите повече. Например къща и дом, куче и пес, хора и люде и тн. Просто много от тези думи са се превърнали в остарели, диалектни или обидни форми, но се знаят и се ползват (повече от по-възрастните поколения). Езикът е живо и динамично нещо и се променя постоянно, някои от думите се превръщат в архаизми, защото са заменени с по-модерна или предметът е изчезнал, но пак са част от езика.
SunnyTheMasterSwitch on
Имаме думата „Люде“, но не се използва често в речта.
Expensive-Body4904 on
Има много такива думи и според мен това е причината ние да разбираме чат-пат други славянски езици, а те нас – не. Просто има стари думи, на които им знаем значението, но не ги употребяваме във всекидневната реч. Когато чуеш някои славяни да си говорят и кажат “люде” ще се досетиш, че става въпрос за хора. Но ако двама българи си говорят, никога няма да използват “люде”, а “хора”, което не говори нищо на останалите славяни.
kaiser_vfe on
Голям пример, ми дай да видим в другите славянски езици как казват „училище“.
Руски, Украински, Беларуски, Чешки, Словашки и тн: Школа
Български: Училище
Или дай да погледнем думата за „летище“?
Повечето славянски езици: Аеропорт/-дром
Български: Летище
garry_the_commie on
Същото сравнение съм го виждал с чай на всички славянски езици и само на полски (май) е хербата. На бас, че ако човек се разрови, може да намери по една дума за всеки славянски език, с която този език се цепи от колектива. Няма нищо странно в това. Езиците се изменят през вековете и обменят думи със съседите си.
Leave A Reply
Du musst angemeldet sein, um einen Kommentar abzugeben.
15 Kommentare
Ние също имаме „люде“, „многолюден.“
В БЮРМакедонския редит като го публикуваха това, писаха че е от „орда“ понеже нали сме монголо-татари.
Сложи и немското Leute направо…
А при нас е „луди“, демек пак „хора“! 😅
И?
Тоя съб трябва да се прекръсти на Арменския Поп.
Хора идва от Хор. Оттам и думата хоро, хора и т.н…
Не ви ли вбесява, че хор не е единствено число на хора?
Еми ние сме най-близо до гърците от всички славяни. Още по-важна дума – „скара“ – също е от гръцки.
чакай да си го преместя от левия в десния крачол
Мисля, че думата „люде“ и сходните такива са от старогермански произход. И до днес на немски същата дума е „льойте“.
Интересно е, че на македонски, думата „луге“ е от среден род, не е множествено число, както на другите езици.
Българският е много богат, с по няколко думи за едно и също нещо, вероятно език майка, затова ние разбираме останалите повече. Например къща и дом, куче и пес, хора и люде и тн. Просто много от тези думи са се превърнали в остарели, диалектни или обидни форми, но се знаят и се ползват (повече от по-възрастните поколения). Езикът е живо и динамично нещо и се променя постоянно, някои от думите се превръщат в архаизми, защото са заменени с по-модерна или предметът е изчезнал, но пак са част от езика.
Имаме думата „Люде“, но не се използва често в речта.
Има много такива думи и според мен това е причината ние да разбираме чат-пат други славянски езици, а те нас – не. Просто има стари думи, на които им знаем значението, но не ги употребяваме във всекидневната реч. Когато чуеш някои славяни да си говорят и кажат “люде” ще се досетиш, че става въпрос за хора. Но ако двама българи си говорят, никога няма да използват “люде”, а “хора”, което не говори нищо на останалите славяни.
Голям пример, ми дай да видим в другите славянски езици как казват „училище“.
Руски, Украински, Беларуски, Чешки, Словашки и тн: Школа
Български: Училище
Или дай да погледнем думата за „летище“?
Повечето славянски езици: Аеропорт/-дром
Български: Летище
Същото сравнение съм го виждал с чай на всички славянски езици и само на полски (май) е хербата. На бас, че ако човек се разрови, може да намери по една дума за всеки славянски език, с която този език се цепи от колектива. Няма нищо странно в това. Езиците се изменят през вековете и обменят думи със съседите си.