Beobachtet jemand einen Trend zur Rückkehr von Bulgaren aus dem Ausland oder haben Sie andere Beobachtungen? Gibt es hier Leute, die aus dem Ausland nach Bulgarien zurückgekehrt sind, und haben Sie einen Kulkur-Schock? Bleiben Sie oder kommen Sie zurück?

Тоя Ленко много се напъва

Брат ми се върна от Германия преди има-няма три години заедно с цялото си семейство

Лошото е, че се върнахме, не защото в България е по-добре, а защото в чужбина стана доста по-зле и реално няма особена разлика между чужбина и България като теглиш чертата края на месеца, говоря финансово. Също така България се модернизира доста в последните, години и човек има шанс за хубава работа, ако иска да си намери такава. Но, аз лично се върнах от социална и семейна гледна точка и много се радвам, че го направих.

От моите познати се върнаха тези които пк начало нямаха планове да се заселват там.

Oчаквам скоро и ние с жена ми да се завърнем в България. Най-вече, защото за нас е важно детето ни да познава семейството си. Културен шок не очаквам, защото България ми е на два часа със самолет и често пътуваме до родината. Само за 6 години, виждам огрoмна промяна, поне в моя роден край, но това надали важи за цялата страна.

Познавам няколко души, които се върнаха от Германия, но само защото си запазиха работата remote и главно исках да се женят, а жени в Германия няма много читави. Но това са 3 от 50 души да кажем.

Връщат се главно тези, които не са имали планове да живеят другаде завинаги. Останалите които го направят обикновено до година, две променят решението си и поправят грешката. Да, много неща се подобряват тук, но най-важните неща не се променят, като съдебна система, полиция, прокуратура, медицинска помощ и още и още, които няма надежда да се пооправят.

Мисля че основно хора които така или иначе не са имали за цел да оставят в чужбина, се завръщат обратно. Без значение годините. Просто има хора които искат да се върнат.

И други, примерно мен и семейството ми, които сме решили да не се връщаме. Без значение колко е напреднала страната. Просто не е това което ние искаме. За почивка супер. 3 седмици мога да изтрая. Всичко повече от три седмици ми идва в повече.

Голяма част от връщащите се никога не са били част от запада. Не познавам нито един който е успял да се интегрира, който изобщо да си мисли за връщане. От другия тип – много, но те не са от най-умните 

С огромен кеф бих се върнал още днес, ако директен еквивалент на работата ми съществуваше в България

От ковид насам са се завърнали над 200 000 човека, а са заминали под 100 000. Реално едни среден град сме си върнали от чужбина и това много ме радва.

Аз се върнах след (доста) повече от 10г навън. Сега, след 3г, отново почвам да си стягам куфарите лека по лека. Не е във връзка с изборния резултат, беше далеч преди това.

Общо взето: най-големият плюс са самите българи (айде и невероятната природа), най-големият минус са същите. Има прекалено много напрежение и нерви за абсолютни глупости сред населението. На село е абсолютно същото, просто дрязгите са за други неща. Прости хора има навсякъде, това със сигурност мога да потвърдя като живял навън, но %ът е по-нисък отколкото в България.

Тези, които знаят неща, занаят, хобита, гледат изключително снизходително към тези, които се учат, особено ако тепърва се учат. Има разбира се хора, които с удоволствие споделят знания и умения, и един от големите плюсове пък е че наистина имаме много креативност и обичаме да развиваме истински умения, т.е. мотивирани сме от знанието, не от имиджа. Но като цяло културата е снизходителна, сякаш всеки се е родил научен. Не мога да си представя какво би било като жена пък, постоянно чувам някакви абсолютни глупости – всяка седмица! Тази седмица хазяйката ми каза „е друго е мъж да я измери“ като купувах нова пералня за квартирата за плитко място, сякаш жена не би се сетила че очевадно малкото място би било проблем и не би могла да хване ролетка.

Не е нужно да се живее в такова напрежение въобще, и след толкова години обратно тук не хваща дикиш обяснението, че животът бил труден и затова. Много от най-напрегнатите хора имат повече от достатъчно пари, и по бедните, и по богатите ходи това проклятие да сме упорити по лош начин, злобни и най-вече първосигнални, за нещастие.

Това в други държави, в които съм живял и посещавал далеч не е така, и е нещо, което трудно се забелязва в началото като се върнеш в България. Един плюс бяха цените наистина, но поне 2 години преди еврото започна едно неистово покачване, което още не е спряло. Август миналата година апартамент във Варна струваше 60% от еквивалентен в Лондон, който като икон. зона е с около 50% повече население от *България*. Сега е към 70%. В София е по-близко до 90-100%. Всичката храна е с около 40% по-скъпа от Великобритания и 20% по-скъпа от Германия, включително суров боб и леща, не само захарните боклуци на Монделез и Нестле, което е наистина потресаващо, така че не бих се надявал на това да привлича хората за дълго. Услугите са евтини в сравнение с чужбина наистина, като шивашки, ВиК, таксита, уроци за децата. Така или иначе цената не е всичко, важен е стандартът на живот, а той е нисък.

Пазарът на труда е под всякаква критика. Кодексът на труда позволява невероятни простотии, като договори, в които пише че трябва да връщаш заплати ако те махнат по време на пробния период, сякаш 0 дни предизвестие не е достатъчно затруднение. Това абсолютно никъде не съм го виждал.

Данъците също, това е единствената регресивна система, която съм виждал. Има горен праг за осигуровките – не е ясно защо, ако правиш над €2100 не виждам защо ще спираш да плащаш осигуровки. Но много по-големият проблем е че има *долен праг*. Ако си самонает, не можеш да декларираш по-малко от €550 като физическо лице на месец приход. Ако даден месец спечелиш само €100 примерно, *плащаш на държавата допълнителни пари от спестяванията си, понеже си работил*. Ясно ми е, че може просто да не декларираш, но това е безбожно, дори в държави с много тежка данъчна тежест има някакво нулево облагане докато доходът стигне поне минимална работна заплата! Така излиза, че бедните имат между 150 и 90% данъци ако печелят много малко, а богатите над определен доход им пада % далеч под 20 и почва да клони към плоския данък доход от 10%. Не знам кой е измислял тази система, но това е дефиницията на регресивно данъчно облагане, поне за тези, които са самонаети, ест. на трудов договор трябва да ти плащат поне минимална заплата.

Пазарът на труда е доста лош като наличие на работа всъщност. По-добре е от 90те със сигурност, но не става. Отношението на работодателите не е на ниво въобще в сравнение със Западна Европа, както и на колегите, по няколко анекдотни дълготрайни случаи, които следя от приятели. Има изключения, но нормата е прекалено, прекалено ниска. За щастие аз работих за чужд работодател през цялото време и слава Богу, че само това ми липсваше.

Честно казано ако не ми беше толкова лесно да си намирам приятели тук и неща да правя, както и неща, по които да работя като доброволец, нямаше да остана и толкова дълго. Има доста леснодостъпни и наистина значими каузи в България между другото, та Ви приканвам ако сте прочели до тук, да проверите по какъв начин може да помогнете около Вас *безплатно* ако имате времето, ще срещнете стойностни хора.

Жалко е, понеже има огромен потенциал, чак да ти се дореве колко много има и колко лесно достижимо изглежда, но отношението на хората едни към други и напрежението просто е част от културата тук. Няма абсолютно никаква причина да се държим така едни с други, ама никаква. Имаме наистина хубава страна, не много хубава но много лесна за ъпгрейд държава. В крайна сметка няма смисъл да се живее така обаче, който е изпитал липсата на това напрежение и спокойствие дори в градове като Лондон и Копенхаген, да не говорим за малките, ще го хванат нервите тук евентуално.