Telefonieren Sie lieber, als dass Sie eine SMS schreiben, oder geraten Sie in Panik, wenn Sie einen Anruf erhalten?

Ако може с 2 реда текст да се оправим по добре да пишем. Ако е по-дълго – телефон

Телефона ми е на безшумен откато съм си го взел. Текст е по-сигруно,че ще го видя и ще отговоря по-бързо

Не мога много да възприемам в разговор по телефона. Ако е набързо за някакво уточнение-става, иначе ми е много шантаво да обменям информация говорейки на някаква плочка с жици в ръката ми.

Не обичам хич да говоря по телефона и това ни е главната спорна точка с майка ми, защото аз бих им звъняла веднъж на месец, ако можех, а те искат всеки ден 🤕

Не говоря с никого по телефона, освен ако нямам конкретна причина да се обадя. 

На мен ми е интересно друго. Кога и защо стана тази трансформация ,хората да предпочитат да си пишат вместо да си говорят ,било по телефона ,било на живо ?
До преди няколко години беше много разпространено да се водят дълги разговори по телефона. Та това беше и основната екстра в мобилните планове-много безплатни минути.
ПС Аз също предпочитам писмена комуникация,но дълбоко в мен съм убеден ,че това е един от сигналите,че сме станали по асоциални и изолирани.

Глупости, паника, директно отхвърлям разговора. Как така да говоря?

Паника – не.

Но може да ме подразни страшно много, ако ми се обаждат за нещо маловажно, което въобще не изисква от мен такова ниво на ангажираност веднага. Дори да е за малко, не обичам да ме прекъсват, когато е „само за да се чуем“, или защото на някого му е скучно. Обаждане по телефона означава, че искаш събеседника ти моментално (и най-често е неочаквано) да зареже всичко и да си пренасочи цялото внимание към телефонния разговор, в момент който е удобен за теб.

Или по-точно ме дразни един определен тип характер. Намирам го за неуважение и егоцентризъм от върховна степен това, в днешно време, с днешните технологии, да очакваш да ти вдигнат телефона винаги, и особено да търсиш оправдания и извинения след това, защо не са ти приели обаждането. Такива паразити ги премахвам от живота си, и обяснения не им дължа.

Някога това беше единствения начин да се свържеш с някого, освен да идеш да позвъниш на вратата му. Аз съм от това поколение, като бяхме малки нямаше всеки телефон в джоба, дори като имахме, SMS-ите и обажданията струваха пари. Уговорки си правехме предварително кога и къде, или се търсехме по къщите. Пращахме си „стрелички“. Това всичко отдавна не е така. Сега имаме много по-удобни варианти, именно „instant messaging“ апликациите, и смартфон има всеки. Не го намирам за нужно да се обаждаме толкова, ако не е важно.