"Ich mag Menschen, die nicht erobert wurden." Donald J. Trump (wahrscheinlich)
„Wir verfolgen nicht das türkische Volk und seinen Glauben, sondern den König und seine Gesetze, mit einem Wort die türkische Regierung, die nicht nur uns, sondern auch die Türken selbst barbarisch regiert.“ Wassil Lewski
https://i.redd.it/ndjkd3m7tztg1.png
Von Different-Designer88
5 Kommentare
Да
Българите днешно време много обичат да хейтят българските турци и да ги слагат под един чадър с циганите, но не осъзнават, че те не са правнуци на османски паши и бейове, а са правнуци на обикновени турци, които също са били гърбени от Империята, които са били един ранк над „раята“, от които пак са се вземали главоломни данъци. Дори българските турци в Северна България са наследници на прогонените турци, защото Империята е разсейвала бунтуващите и недоволните турци на север, да са далеч от столицата със своето непокорство. Ама нали, turk=bad
Който използва робството на предците ни като нещо, с което да се фука или като оправдание изобщо не разбира, че робството е СРАМНО петно в историята ни. Това, с което трябва да се гордеете е, че след 500 години робство ние отново сме свободна държава. Не го ползвайте и като оправдание за проблемите ни. Действително робството много забавя развитието ни, но проблемите ни днес са свързани със събитията от 20 век.
Е истината и е определението използвано от турски офицери по време на балканските войни, както и определението, което са използвали много от борците ни за свобода. То не е оправдание, а цели да принизи състоянието, в което сме съществували по време на османското робство.
Аз лично ползвам термина от две гледни точки. Градацията – съветското, татарското е било васалитет, византийското е било владичество, османското да го нарека владичество просто не ми се струва адекватно. Твърде много щета са нанесли. Виждам робството като отрицание на онзи период, на османската държава и всички подкрепящи я. Виждам го и като отрицание на турската външна политика като продължител на османската империя.
Малко в повече ми идва този напън да се сменя прочита като очевидно не дискутира проблема в цялост. Да, империята се е променяла, не всички са били роби, имало е и хора с добро финансово състояние, но досега не съм видял някой да дискутира какъв е бил рискът от това, да станеш роб, каква е била защитата преди и след това да се случи, ако се случи, каква част от населението е била в този статут. Имало ли е статути, които формално са били близки до робията, а неформално? Защо се гледа робията като статут, който получаваш или отпада, а не се гледа дори като отделни моменти от живота ти? Отделно, що пък да не имаме предвид опита на най-слабите и уязвимите, а само чорбаджиите, занаятчиите, хората със специфичен статус даващ повече права, щото в днешно време виждам същото дори в този съб.