Es fällt mir schwer, um Hilfe zu bitten, selbst wenn ich sie brauche. Ich weiß nicht, warum ich so bin, aber ich weiß nicht, ob ich es ändern möchte. Mir geht es so schlecht, ja.
#ViroglavTuesday
https://i.redd.it/tkfrge57ctmg1.jpeg
Von AdImmediate4149
4 Kommentare
На 10-11 години след скандал с нашите „избягах от вкъщи“ и оставих на майка ми една бележка, че бягам. След като се наиграх на улицата, забравих че съм избягала и се прибрах вкъщи. Майка ми беше изпразнила цялата ми стая и ми беше оставила легло, бюро, учебници, и по един брой дънки/тениска/чорапи/долни гащи/обувки. „Щом си избягала, значи не ти трябват вече нещата“ Ако се извиня и един месец върша някаква много нелюбима за мен (не помня вече каква) домашна работа щях да си получа нещата обратно.
Изкарах 1 година в чисто празна стая, преди да започна да натрупвам от бабата някакви вещи…
Преди 7-8 години хванах в лъжа един от собствениците на фирмата, в която работих тогава, който ми беше и пряк ръководител Изнервих се, прехраних го на висок тон, казах му, че е лъжец, а той се обиди и реши, че повече няма да ми говори. Това, разбира се, закучи работата, защото бях от малко време във фирмата, трябваше да ме обучава, а и още ми одобряваше някаква част от по-големите неща. Аз обаче на инат, щото не е ок да се лъже, отказвам да се извиня. Седим си всеки ден един срещу друг и навъсено си мълчим. Работата буксува и се трупа. Изкарах около 2-3 седмици така и се наложи да клекна, щото вече ставаше критично. Прибутах му шоколад и кафе един хубав ден и рекнах нещо от рода на „ай вече да вършим работа“. Никой от двама ни не се извини, ама почнахме да си говорим :Д. Тоя моят инат ми излезе през носа, щото няколко седмици след това работих нечовешки overtime, за да наваксам.
Шибаната саморазливна замазка дето два пъти разстилах на етажа в къщата. Аз я разстилям, минавам с бодлив валяк, спазвам пропорциите до милилитър и оставям седмица да съхне бавно на закрити прозорци, а тя ми се събира и оставя нераности и долини. Самонивелираща таратанци. Ама нямаше да оставя една циментова боза да ме прави на магаре.
Два пъти я борих, че даже накрая с черпак я почнах стъпка по стъпка ама накрая я докарах до под 2мм отклонение на метър, и такова псуване и стоварих, че трябваше да почна и на чужди езици – свършиха ми българските рогатни.
Сега в мазето имам три човала, дето ми останаха от тогава и като ги видя ми вдигат киселини и ми се припива твърдо питие.
На работа през 2018та искаха на мен и колегата с който директно работех да ни прехвърлят допълнително да помагаме на други двама. Заинатих се понеже ги забелязвах че идват с 2 часа закъснение и почивките им бяха дълги. Взехме работата чак след като забелязах системно да си оправят режима.