Nach einer langen, ernsthaften Beziehung mit einem schlechten Ende kommt es meist zu Vertrauensproblemen, während sich inzwischen eine Reihe enttäuschender Ereignisse abzeichnen "Freunde". Ich habe das Gefühl, dass ich bereits darauf programmiert bin, mit dem Schlimmsten zu rechnen, also werde ich nicht überrascht sein, aber indem ich das tue, sabotiere ich tatsächlich etwas Gutes.
Meine Fragen sind:
Wie schaffst du es, deine Vergangenheit auszuschalten, wenn du neu anfängst?
Wie überwindet man ein solches Trauma?
Verfügen Sie über Strategien, um echte Fürsorge von Manipulation zu unterscheiden, oder verlassen Sie sich nur auf blindes Vertrauen?
https://i.redd.it/kkjdrppksslg1.jpeg
Von Glittering_State1447
15 Kommentare
Травмите винаги пречат, те няма да изчезнат.
Справям се като споделям какви травми имам и какво ме тригърва, какво ме кара да се чувствам зле, така и партньорът ми знае кои места са ми болни.
След това обаче отговорността е моя, аз да се държа разумно и с търпение. Ако съм неспособен да се държа разбиращо, то може би е време да се върна при терапевта за известно време.
ПП: За жените често травмата е изневяра, но трябва да знаете, че недоверието отблъсква супер много и честно накрая ще се превърне в самоизпълняващо се предсказание.
Нз брат, ти си знаеш
Винаги ще имаш травми, когато гониш Чад и очакваш да се обвърже точно с теб.
Просто е. Не го изключваш. Живееш и гледаш да не повтаряш грешките си.
Давам време между връзките, колкото ми е необходимо, за да си избистря нещата в главата. Въобще не почвам нова, ако още не ми е минало от предната. Нататък си напомням, че хората са различни и никой не заслужава да го меря по бившия ми. Както и давам време на човека да покаже що за стока е. Демек не тръгвам с нито една презумпция и опитвам ясно да разграничавам кое е мой филм, кое е реалност.
Всяка връзка с нов човек започвам на чисто. Имам травми разбира се, но гледам да не ги проектирам. Хората са различни.
Много лесно. В миналото мислех, че всеки висок мъж автоматично е и свестен. Научих го този урок по трудния начин и сега си взимам пропуснатото с мъж висок може 170. Даже не съм го питала колко, понеже ни най-малко не ме вълнува.
Пречат определено, в днешно време нещата станах много сложни, или пък може би винаги са си били такива. На мене ми е трудно не толкова да се доверя колкото загубата на емоция в един момент (около 5-тия или 6-тия месец), което успях да разбера, че се случва като отговор на тялото ми в очакване на края на отношенията (даже и да няма никакви признаци това да се случи, тялото ми реагира, че все едно идва и ще се случи) Което си е травма щом има автоматичен отговор на тялото. Това ми е така нещото което ми пречи доста. Буквално всички имаме травми, рядко има хора без особено когато несправедливости са ги засипвали цял живот, а в нашето общество е бъкано с тях. Имам теория, че сме народа който сме заради това, че някак си предпочитаме да игнорираме проблемите помежду си и да се правим, че не съществуват, вместо да ги решаваме. И това се възприема като видиш ли гига супер силата, че си бог на боговете ако можеш да игнорираш проблемите. Колкото и пъти да съм говорил с българин за някакви ситуации с някакви хора единствения съвет, който получава е „ко те ебе, кво ти пуша, не се занимавай, няма как да стане, за кво ти е, преживей го и те такива“, докато като съм говорил с чужденци някак си търсят логични решения и начина да се разреши някакъв конфликт или проблем. Та, за това смятам, че сме силно травмирана нация и сами се травмираме един друг, и то си избива както всички виждаме в материалност, егоцентризъм, желание за надмощие, желание за луксозност, пошлост и други.
Не знам, може и да не съм прав, но това съм видял.
И аз се чувствах по същия начин години наред. Връзките все не ми се получаваха, винаги ми се случваха неприятни неща от тип манипулации, изневяри, обиди…. Във връзките винаги бях в защитен режим, не съм успявал да се отпусна. На края решението беше да анализирам последните си няколко приятелки и да видя общото. В крайна сметка се оказа, че си падам по „забавни“, „алт“ мацки, такива дето ходят често по партита, пият, взимат забавните наркотици, които аз също харесвам, пушат…..абе в общи линии такива като по-младата ми версия. Не са ми били като цел даже, като цяло на пръв поглед помежду си нямат много общо, но като се замислих имат доста. Моментът, в който си намерих точно обратния тип жена, спокойна, не пие, не пуши, все й е тая за партита (въпреки че няма против и даже се забавлява), най обича да плете и рисува вкъщи, животът ми се преобърна. Не казвам, че всички момичета, които харесват тези неща са лоши, просто казвам, че за мен нещата се промениха като прекъснах модела. Може би не е лошо да се замислиш за това.
Спрете да ползвате „травма“ за всяко малко дразнещо нещо, което ви се е случвало. Ветераните от война имат травма. Жертвите на изнасилване имат травма. Оцелелите от катастрофа имат травма. Вас ви заряза гаджето. Нямате травма.
Като мъж, чиято дълга връзка се е разпаднала защото жената от среща не можеше да се справи с подобни проблеми, бих казал.
1) много подкрепям психолозите и насърчавам да потърсиш помощ, но ми се струва, че има много непрофисионални хора работещи в тази професия, специално в България. (Психоложката на бившата ми и я убеди, че проблемите с тревожността и доверието и идват от мен)
2) знам че е много трудно понякога, но ако човека за теб си струва трябва да му казваш всичко, включително за чувствата си и проблемите си, добрата комуникация е основният ключ за добра връзка.
3) не очаквай той да си промени всички навици. Има неща, които човек не може да промени в себе си. Но и не е добре за теб (и за връзката ви), ако очакваш само един от вас да прави компромиси.
4) знам, че е особено трудно за човек с предадено доверие, но дай му пространство. В някой случаи особено в началото на връзката е нормално да сте постоянно заедно, но всеки човек си има живот и понякога той ще иска да прави нещо, което ти не искаш и не е нужно да участваш.
5) и най-трудното е да се научиш да се доверяваш отново. Повярвай ми, дори да си направила всичко останало по-горе, винаги се усеща, когато човека до теб ти няма доверие. Запомни, че това е друг човек и макар да е съвсем възможно да ти предаде доверието не трябва да се отнасяш с него все едно вече го е направил.
И запомни, всички сме хора, правим грешки, забравяме, пропускаме, препъваме се и падаме. Това включва теб и евентуалния ти нов приятел.
няма как да изключиш миналото
просто в бъдеще ще създаваш връзки по-бавно, това е нормално. доверието се изгражда бавно. Това е напълно ОК, не се притеснявай. Има много добри хора, а добрите хора не очакват моментално да им имаш пълно доверие, те ще те разберат, дори за това че им нямаш доверие
Освен човек да работи с модела, който вижда, че се е случил, не е лошо и да се вгледа в родителите си. Какво са показали те като норма за любов. Как са изразявали любовта си към теб, един към друг. Ние търсим, това което ни е показано като любов. Другото е нещо непознато и не отговаря на нашите възприятия. Не е задължително да повтаряш точния модел на ваще, но няма как изобщо да не ти се е отразило
Ако човек не работи върху себе си и не отработва травмите от миналото си, няма как да постигнеш някакво личностно развитие. Ума не е по-различен от физическото тяло. Как да можеш да тичаш няколко километра без проблем ако не работиш целенасочено за това?
Начина за отработване на тези травми е сам или с помощта на психотерапевт. Ако си по-интроспективен или аналитичен човек, като се случи нещо просто върни лентата, виж защо се е случило, как се е случило. Какви грешки си направил, какво си пропуснал да отбележиш или си омаловажил. Извлечи си някакви поуки и уроци, защото в противен случай ще продължаваш да се въртиш в кръг.
А ако не си или травмата е сериозна, то тогава решението е само работа с добър психолог. В противен случай е много лесно човек да изпадне в подобно на твоето състояние, да развие комплекси и т.н.
Чудесно е че поне си успяла да видиш тези неща, много хора дори не си дават сметка и така си карат живота. И правят глупости, мизерии, нараняват другите хора и цикъла се повтаря.
Колкото до вторият въпрос относно манипулация и нови хора в живота, всичко за жалост е индивидуално. Зависи от ситуация, човек насреща и т.н.
Лично аз подхождам към нови хора с доверие, уважение, доброта. Не че не мога иначе, но не ме кефи просто, не съм такъв човек. Това изначално. В последствие вече като мине време, като опозная този човек, като го видя какво говори и прави, и стрелката на доверието или уважението може да мине на ляво или на дясно. Просто слушам какво ми говори някой, внимавам какво върши и си вадя изводи какъв човек е. Активен процес е. Не карам на автопилот и не мисля че щом някой ми е близък или приятел и видиш ли край! Този човек никога няма да ме предаде или нарани. Това ме е научил живота, такива изводи съм си извадил.
При мен лично, бившата ми ме остави заради друг. Определено трудно се доверявам.
Но със сегашната, просто си казвам на себе си имай и доверие. В Любовта има три неща – свобода, доверие и обич.
Свобода – винаги ти си на първо място. (Казваш какво ти е ок и какво не)
Доверие – не можеш да спреш човек да прави каквото иска – ако направи нещо зад гърба ти, винаги истината излиза наяве. Ще заболи, но Бог е махнал лош човек от живота ти.
Обич – даваш каквото сметнеш за добре, без да очакваш.